Събота. Хубаво е да се събудиш и да откриеш , че тялото все още ти се подчинява. Може би по-хубаво е да бъдеш събуден от слънцето опитващо да остави белег на кожата на гърба и песента на хвърковити природни създания, но къде ти през зимата. Още един безгрижен ден, който копнее да бъде изживян. За пореден път показваш кой е господаря, като принуждаваш тялото да прави гимнастически упражнения. (Колко е хубаво, че Учителя ни е оставил чудесни гимнастически упражнения,след които се чувстваш все едно си се напушил със първокачествен скънк ). По време на разходката сред хората те осенява колко е хубаво, че сме си направили общество. После направо си изпълнен с благодарност, че имаш възможността да крачиш сред живота като застанеш до нечие рамо. Хубаво е да отидеш на гости на родителите си и да откриеш че все още те обичат и приемат с отворени обятия.
Сигурно има и по-хубави неща, си казваш, обаче живота ти е разкрил само толкова, но утрешния ден за какво е?
проблемът, според мен обаче е друг - как едновременно да сме благодарни за това, което имаме и все пак да се стремим към ... нещо повече ... повече евентуално и във външните условия и във нас? :)
Поздрави за здравословното мислене!!!